1 jun 2017, 23:28

Имам страх 

  Poesía
294 0 2

Имам страх от високото.
С очите си милвам тревите.
От сърцето ми спуска се котва,
за да закотви звездите!

 

Имам страх от дълбокото.
Все търся сигурна почва.
За любовта няма срокове,
ако с България почва.

 

Имам страх от жестокото.
Добротата е зная, безсрочна.
Делим се на партии, блокове,
а всичко от мама започва.

 

Имам страх от страхуване.
Вея флага на свободата.
Всяко причинено съществуване
е уникално за Земята.

 

Имам страх от всички
които се фанатизират.
Има ли разлика от обичане
и от разбиране?

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Интересен похват, мъдри послания... Особено финалния стих! Хареса ми,Вальо!
  • Много хубав стих. Не ми се вярва обаче, че те е страх Поздрави.
Propuestas
: ??:??