Имам страх от високото.
С очите си милвам тревите.
От сърцето ми спуска се котва,
за да закотви звездите!
Имам страх от дълбокото.
Все търся сигурна почва.
За любовта няма срокове,
ако с България почва.
Имам страх от жестокото.
Добротата е зная, безсрочна.
Делим се на партии, блокове,
а всичко от мама започва.
Имам страх от страхуване.
Вея флага на свободата.
Всяко причинено съществуване
е уникално за Земята.
Имам страх от всички
които се фанатизират.
Има ли разлика от обичане
и от разбиране?
© Валентин Йорданов Всички права запазени