28 nov 2009, 1:11

In memoriam 

  Poesía » Otra
541 0 0

Душата ми е храм

с белосани стени и камен под;

високите прозорци пускат светлина.

Душата ми е твоят вечен дом,

във който те очаквам аз.

 

Душата ми немей, душата ми ехти

от разлюляна тишина

и сенките измамно ми тежат.

Душата ме боли, душата ми гори;

защото и до днес не вярвам,

че я има вечността.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??