670301 (Павлина Гатева)
1387 361
28.11.2009 г., 1:11 ч.

In memoriam 

  Поезия » Друга
532 0 0

Душата ми е храм

с белосани стени и камен под;

високите прозорци пускат светлина.

Душата ми е твоят вечен дом,

във който те очаквам аз.

 

Душата ми немей, душата ми ехти

от разлюляна тишина

и сенките измамно ми тежат.

Душата ме боли, душата ми гори;

защото и до днес не вярвам,

че я има вечността.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??