7 jun 2008, 16:57

Инфаркт 

  Poesía
974 0 5
След дните на отминала година,
след празничната нощна светлина,
душа човешка в мрака си замина,
изстиваше безжизнена плътта.
В тайнството на смъртна безвъзвратност
изпращаше я цветната заря,
заключваше отвън живот - превратност
вратата на вдовишка самота.
Но някъде в небесните алеи,
в космически безсмъртните недра,
надеждата с вяра ще полея,
че стъмването значи свобода.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??