След дните на отминала година,
след празничната нощна светлина,
душа човешка в мрака си замина,
изстиваше безжизнена плътта.
В тайнството на смъртна безвъзвратност
изпращаше я цветната заря,
заключваше отвън живот - превратност
вратата на вдовишка самота.
Но някъде в небесните алеи,
в космически безсмъртните недра,
надеждата с вяра ще полея,
че стъмването значи свобода.