Интервю със... себе си.
Защо съм писала само в Неделите?
Просто тъгата в стихове обличах...
Останаха ли спомени?
Да, белите. От времето когато го обичах...
ОбичаХ?
Да... звучи невероятно...
говоря за любов в... минало време.
Угаснало ли е във мене лятото?
Навярно да... И вече съм спасена...
Спасена?... Или празна и изгубена?
Тук отговора смятам да пропусна...
Има ли шанс отново да съм влюбена?
Не зная... Просто... нищичко не чувствам.
Дали във самота ще остарея?
Кой знае... Може пък... да съм щастлива.
Ще мога ли без обич да живея?
Навярно да, но няма... да съм жива.
Павлина Соколова
'2013 г.
© Павлина Соколова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Валентин, искам да те успокоя, че нито в реалния живот, нито в произведенията си съм "непрекъснато тъжна". Ясно ми е, че не е нормално, нито пък полезно да е така. А това, че попадате на един определен цикъл от мои тъжни стихотворения изобщо не значи, че аз съм САМО такава, каквато сте ме усетили в тях. Тъгата е като дъжда - не може да вали вечно. Имам стотици творби на най-различна тематика и с най-различни настроения: хумористични разкази, приказки, стихове,песни, и какво ли още не. Тъй, че (сега и към Ирен) - музата определено не ме "спохожда само, когато съм тъжна".
Надявам се, сте ме разбрали. Усмивки!
-
Ще трябва сигурно първо да се разберем, кой какво разбира под Любов, Обич, влюбване, страст и нагон.
А защо хората са тъжни? Харесвам това обяснение, въпреки, че едва ли е съвсем изчерпателно.
"Защо хората са тъжни? Съвсем просто е... Защото са се вкопчили в личната си история. Всички вярват, че целта на живота им е да следват някакъв план. Никой не се пита дали този план е именно за него, а не за друга личност. Претоварват се с преживяванията, спомените, вещите, чуждите идеи, а това е повече, отколкото могат да носят. И накрая забравят мечтите си." Паулу Коелю
Ииии с извинение за спама... https://www.youtube.com/watch?v=JZUhQbRsChg&list=UUaabCqn_eOPiBd8MpY5pzcg -
Хубаво е... Независимо , че търся да чета по-позитивни четива, при теб и тъжното винаги е хубаво.Обаче съм съгласна с Вальо, не е нормално човек непрекъснато да е тъжен. Умира в него нещо. ама това към лирическата де. може Музата да те спохожда само когато си тъжна. Миииии Кво? Точно няма да си сама тогава и като го напишеш ще се появи усмивка на лицето и мисъл - Я гледай ти тъгата каква хубава работа свърши! да се яви след ден два за малко пак да напишем нещо. Пожелавам ти го от все сърце!
А на Вальо, ще му кажа, че и безполови да сме Любов пак ще съществува! Нали обичаме и децата, и родителите, дома, града, небето, тревата, котето, музиката, красивото...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
ето линк:
https://www.facebook.com/media/set/?set=a.530704530275972.128021.223054734374288&type=3