Стихотворението писах за един приятел,
който беше хлътнал по една девойка...
Ироничен смях
Чувствам се странно, някак различен.
Първо ухилен, замаян, а после учуден.
Втренчен в огледало със смях ироничен:
"Дали съм обсебен или просто съм влюбен"?!
Сам съм в стаята и пак за теб мисля:
"Колко чудесна и красива е тя.."
Харесвам те, мила и не спирам да мисля,
че искам до теб да съм не само в съня..
Но ти си прекрасна, недостижима, желана ...