Исках да ти пиша, но не знаех
какво ще се получи…
Не можех да намеря думи,
а толкова неща исках да ти кажа.
И устните мълчат, а сърцето онемяло,
примира, опиянено, от неизвестното,
разкъсващо се между радостта и болката,
А думите, ах, думите,
лежаха безмълвни, ей така, напук на всичко,
което се случва между нас.
Защото по-силни са чувствата, уви…
И думите замираха в нощта, ...