Пиша... пиша... и както си пиша,
чувам в такта на мойта машина
как танцува душата ми... дишам...
И аз знам – да, оттука съм минал...
Пиша... пиша... а искам да викам...
А гласът ми – отдавна удушен
и едва с тишината привикнал,
вече иска и него да слушат...
Пиша... пиша... - да бъда със себе си!
А гласът – свободата избира...
Е, какво – щом се чувства потребен
и за други – защо да го спирам? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse