13.01.2011 г., 15:35 ч.

Искам да споделям 

  Поезия » Гражданска
849 0 6

 

Пиша... пиша... и  както си пиша,

чувам в такта на мойта машина

как танцува душата ми... дишам...

И аз знам – да, оттука съм минал...

 

Пиша... пиша... а искам да викам...

А гласът ми – отдавна удушен

и едва с тишината привикнал,

вече иска и него да слушат...

 

Пиша... пиша... - да бъда със себе си!

А гласът – свободата избира...

Е, какво – щом се чувства потребен

и за други – защо да го спирам?    

 

А дори да не искат да чуват,

нека шепне в ушите им стихове...

Ако вика – поне да си струва!

Аз ще пиша... Кротко... И тихо...

 

С моя глас днес се лее душата ми,

в моя такт танц се ражда и гасне...

Този танц ще танцуват децата ми...

И след тях мойте внуци ще раснат...

 

Аз ще пиша! И тъй ще изпея

всички песни, които гласът ми

досега да изпее не смееше...

И така ще възкръсва стихът ми!

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??