27 feb 2011, 12:51

Искра 

  Poesía
811 0 6

Тези писма
сякаш пътуват през вселени...
Потапят се
за кратко в млечния път
и пристигат
сладко и блестящо ухаещи.
Красиви поляни
от мастилени цветя,
положени изящно,
радват погледа и мисълта.
И става все по-диво
нетърпението -

ято делфини,
развалящи покоя на водата.

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Никакви корекции по текста! Оставяш така! Да не "разваляме" доброто стихо!
  • Нежност е, ако трябва да е една дума!
  • Стихотворението ти хвърли камъче по смълчаната повърхност на душата ми. Усетих кръговете ефирно вълнение.
  • Готино като идея и реализация!
  • Да, аз също не я чувствах на място, но пък като усещане за смисъла беше най-точна хаха ще помисля за синоним.
  • "развалящи" разваля текста. разцепили? порещи? която и да е друга дума, но не и тази, която си избрала.
Propuestas
: ??:??