Жената е като цветето напролет,

жената е душа на птицата при полет,

Тя  добрата мисъл е във болка и във мрак,

за нея като си помислиш, добре ще ти е пак.

Тя е като утро с птичи пой и аромат на рози.

Като силна любов, влята във кръвта на дози.

Бяла, свежа като в приказка от злато и сапфир,

Тя  кралица е  на тоз човешки мир.

Леко, със усмивка и финес,

ще направи хората щастливи днес.

Песен ще и посветя, стих ще и напиша.

С нея този свят пулсира – диша.

Душата й е храм от спомени и рани,

които тя дълбото пази и добрината брани.

Преклон пред твоята душа и искрени сълзи -

те са чисти като слънчеви лъчи.