Жената е като цветето напролет,
жената е душа на птицата при полет,
Тя добрата мисъл е във болка и във мрак,
за нея като си помислиш, добре ще ти е пак.
Тя е като утро с птичи пой и аромат на рози.
Като силна любов, влята във кръвта на дози.
Бяла, свежа като в приказка от злато и сапфир,
Тя кралица е на тоз човешки мир.
Леко, със усмивка и финес,
ще направи хората щастливи днес.
Песен ще и посветя, стих ще и напиша.
С нея този свят пулсира – диша.
Душата й е храм от спомени и рани,
които тя дълбото пази и добрината брани.
Преклон пред твоята душа и искрени сълзи -
те са чисти като слънчеви лъчи.
© Иван Всички права запазени