Истината, без загадки...

14 jul 2010, 17:02

Poesía

679 0 9

Истината, без загадки...
Сама съм.
Студен е градът,
когато звездите догарят.
Разтваря небето виолетова плът,
зове ме...
аз тихо зова му повтарям.
Призрачно бродя
през новия ден,
вървя и следи не оставям.
Грешни посоки преплитат се в мен,
объркана... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Истината, без загадки...

Искате да прочетете повече?

Propuestas