arina-rus (Арина)
77 362
14.07.2010 г., 17:02 ч.

Истината, без загадки... 

  Поезия
632 0 9

Истината, без загадки...

 

Сама съм.

Студен е градът,

когато звездите догарят.

Разтваря небето виолетова плът,

зове ме...

аз тихо зова му повтарям.

 

Призрачно бродя

през новия ден,

вървя и следи не оставям.

Грешни посоки преплитат се в мен,

объркана...

верния път не познавам.

 

Омръзна ми!

Не изглеждаш сломен...

и с откровения ти не досаждаш.

Забравих те...

като водата, изпита от мен,

когато ме мъчеше жажда!

 

Напускам те!

Не си бил “любим”,

а само партньор, но... за кратко,

безличен, ненужен

и заменим...

Това е истината... няма загадка!

© Арина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??