Знаеш ли историята ти на любовта,

как родила се от въздух и вода,

приела облика на огън буен, ярък,

покорявала света със своя жар.

И сълзите, родили се с нея,

нощта обгръщала деня,

а часовете минавали бавно

под бесилото на тази съдба.

Заслепила тя сетивата човешки

и изтрила всички реални неща,

а човекът, в който си влюбен,

бил за тебе единствен в света.

Но, не щеш ли, съдбата помисли,

и създаде нещо, което проясни

й деня, истината заби се в сърцето

като нож от стомана и злато.

Истината прогонвана беше,

ала винаги след време сама

се завръщаше, раняваше бавно,

ала винаги отваряше нова врата...

... и винаги ще бъде така.