Знаеш ли историята ти на любовта,
как родила се от въздух и вода,
приела облика на огън буен, ярък,
покорявала света със своя жар.
И сълзите, родили се с нея,
нощта обгръщала деня,
а часовете минавали бавно
под бесилото на тази съдба.
Заслепила тя сетивата човешки
и изтрила всички реални неща,
а човекът, в който си влюбен,
бил за тебе единствен в света.
Но, не щеш ли, съдбата помисли,
и създаде нещо, което проясни
й деня, истината заби се в сърцето
като нож от стомана и злато.
Истината прогонвана беше,
ала винаги след време сама
се завръщаше, раняваше бавно,
ала винаги отваряше нова врата...
... и винаги ще бъде така.
© Иван Русланов Всички права запазени