Аз търся чувствата си неразбрани,

за да събера света си бял.

Да излекувам кървавите рани.

И възстановя покоя цял.

Аз търся своето сърце сломено,

във неговия ритъм да се потопя.

Да излекувам слънцето си наранено

и в сянката дъждовна днес да се спася.

Аз търся мислите си уморени

и всяка част от мен се моли.

Да усетя пак пулсиращите вени,

кого да питам аз, кого ли?

Аз търся всяка част от мен.

И търся, търся без да спирам.

В бездната на пролетния ден,

живееща отново аз пулсирам!

И пътуваща през своето минало

минавам през бъдеще цяло.

Минавам през дните застинали,

докосвам времето спряло.

Пътуваща през мрак и лъчи.

Аз вярвам, че има надежда.

Че тя в мен още личи,

че миналото - бъдеще натам ме повежда.

И две очи в нея се взират.

И гледат объркани, диви.

И две ръце утехата дирят,

сред моретата мрачни и сиви.

Накрая застиват сами.

Утешени от истината красива.

И вече не ще ме боли...

Защото аз все още съм жива!

Мечтая, живея и търся!

И страдам понякога, да!

И плача, сълзите си бърша,

но пазя във мен любовта!

И пазя аз дните прекрасни,

дарили ми с въздух щастлив!

И пазя моментите страстни

и трия всеки порив фалшив!

Защото аз на едно се научих,

че за болката лек винаги има!

И урок най - ценен получих -

идва лято след горчивата зима!

Затова ще жиевея напук на тъгата!

И ще дишам, ще дишам, помни!

Ще се боря с нощта и тъмата,

АЗ ЩЕ СИ БОРЯ, БОРИ СЕ И ТИ!