Страхливият мъж ще седне на брега,
ще тъжи и шепне дълго колко ти е верен.
Той ще остане сам със своята Самота,
не ще посмее той да те потърси и намери!
Безсилният мъж ще плаче от своята мъка,
стиснал здраво зъби, юмрука в тишина.
Ще наведе отново тъжно своята глава,
и ще потъне сам пак в нощта, в тъмнината.
Истинският мъж сам ще те намери,
единствена в многолюдната тълпа.
Сърцето негово ще те откритие, изнамери,
ще те познае, неговата душа добра!
При теб ще дойде, ще хване твоята ръка,
а с другата роза красива ще ти подари.
Усмивката ще грее на красивите ви лица,
за вашата среща благодарете на вашата съдба!
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados