Петър1
Nombre
Петър Димитров
Стоях и гледах прилива:
вълните идваха към мен,
и целият живот бе тук -
красив и непонятен,
и аз разбирах,
че не мога да съм друг,
защото се родих човек,
на този бряг останах,
а приливът шумеше с тиха сила,
страст и постоянство,
превземаше брега от пясък
и надеждите измиваше,
умората се стапяше,
а аз стоях и гледах:
там бях, но ме нямаше.
Петър Димитров
Obras seleccionadas
77 el resultado
Нетрайни мигове безкрайно щастие -
препускащи коне към утрото
ме водят за ръка през тротоари пусти.
Заспалите сърца:
невинни чувства; ...
препускащи коне към утрото
ме водят за ръка през тротоари пусти.
Заспалите сърца:
невинни чувства; ...
1407
6
8
Когато вечерта се плъзне - мокра,
когато тръгне си денят,
когато слънцето не ще те стопли
тогава погледни брега:
как е разсякъл синевата морска - ...
когато тръгне си денят,
когато слънцето не ще те стопли
тогава погледни брега:
как е разсякъл синевата морска - ...
260
3
7
Ще минат години, ще дойдат и нови.
Ти беше Родина – сега си в окови.
Ти беше и майка – сега си сираче.
И всеки се вайка, но никой не плаче:
за първите духом; за дните ти клети; ...
Ти беше Родина – сега си в окови.
Ти беше и майка – сега си сираче.
И всеки се вайка, но никой не плаче:
за първите духом; за дните ти клети; ...
2068
13
18
Една сутрин се събудих и го видях: на покрива на отсрещната сграда. Явно не му пречеше, че е толкова рано, че вали, и че е голям студ тази сутрин. Стоеше си на покрива, все едно винаги е бил там: без чадър, без шапка дори, един черен силует, безформен и почти несъществуващ. Беше се забил като някакъ ...
870
4
2
Една огромна тишина -
разкъсвана
от писъци на страдащи планети
като далечно,
и студено слънце ...
разкъсвана
от писъци на страдащи планети
като далечно,
и студено слънце ...
523
4
6
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
