Избликнали са...

2 mar 2013, 21:42

Poesía » Del paisaje

855 0 3

Нощ звездоока сенки приласка,
залюбени от огъня първичен.
В сумрачна влага с есенна душа
залутан бил е споменът безличен.
Избликнали са свян и болка ведно,
горят очите жертвено, в омая,
блещука като пламъче последно
затихналият звезден сън в безкрая!
28.12.2012 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Избликнали са...

Искате да прочетете повече?

Propuestas