2 mar 2013, 21:42

Избликнали са... 

  Poesía » Del paisaje
813 0 3


Нощ звездоока сенки приласка,
залюбени от огъня първичен.
В сумрачна влага с есенна душа
залутан бил е споменът безличен.
 
Избликнали са свян и болка ведно,
горят очите жертвено, в омая,
блещука като пламъче последно
затихналият звезден сън в безкрая!


28.12.2012 г.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas

Más obras »