Нощ звездоока сенки приласка,
залюбени от огъня първичен.
В сумрачна влага с есенна душа
залутан бил е споменът безличен.
Избликнали са свян и болка ведно,
горят очите жертвено, в омая,
блещука като пламъче последно
затихналият звезден сън в безкрая!
© Мери Попинз Всички права запазени