17 feb 2012, 22:11

Избор 

  Poesía » Filosófica
614 0 2

 

Избор

  

Във полирана чаша, приятелю стари,

аромата след дъжд от дъгата отлей.

Закрепи го със ехо на тъжни китари

и усмивки със радост във кръг разпилей.

 

И прашинка от светлата лудост сложи,

от онази, която ни прави човеци.

Да не може обида в сърце да лежи,

посоли с благородство от мъдри поети.

 

Завихри с неразумна Любов на вълни,

но вземи от онази, в зениците с влага.

Със задъхваща радост до ръб запълни,

щом любими очи те посрещат на прага.

 

И на мънички глътки, полека отпивай

от Безкрая изпратен свежителен дъх.

Сподели със приятели, кода не скривай,

да остане бокалът запълнен със връх.

 

Преди миг – безтегловен във сънни полета.

Ускорява сега Загрубелият диск...

За да имам от всичко ще гоня на пéта.

А с полирана чаша поема се риск...

© Николай Начев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • За първи път чета твое стихотворение.Мога да кажа , че се е получило чудесно, за което имаш и моите поздравления!Харесах!Браво!
  • добър избор! добро стишие!
Propuestas
: ??:??