Избор
Във полирана чаша, приятелю стари,
аромата след дъжд от дъгата отлей.
Закрепи го със ехо на тъжни китари
и усмивки със радост във кръг разпилей.
И прашинка от светлата лудост сложи,
от онази, която ни прави човеци.
Да не може обида в сърце да лежи,
посоли с благородство от мъдри поети.
Завихри с неразумна Любов на вълни,
но вземи от онази, в зениците с влага.
Със задъхваща радост до ръб запълни, ...