Когато във здрача

уморено затварям очи,

заспивам и искам

да Те сънувам.

Когато във тихото утро

отварям очи,

събуждам се със мисълта,

че Те бленувам.

Когато сърцето

неутешимо скърби,

така ми липсваш

и до болка тъгувам.

Когато душата

щастлива ликува,

за миг в светлината Ти златна

аз цялата плувам.

Как искам със всичко

мрачно и тъжно

 завинаги да се сбогувам,

как искам заедно с Теб

Твоя космичен сън да сънувам...

Затова през мен денонощно

прониквай, извирай,

със Любовта си

избухвай във мен

и не спирай...