Когато във здрача
уморено затварям очи,
заспивам и искам
да Те сънувам.
Когато във тихото утро
отварям очи,
събуждам се със мисълта,
че Те бленувам.
Когато сърцето
неутешимо скърби,
така ми липсваш
и до болка тъгувам.
Когато душата
щастлива ликува,
за миг в светлината Ти златна
аз цялата плувам.
Как искам със всичко
мрачно и тъжно
завинаги да се сбогувам,
как искам заедно с Теб
Твоя космичен сън да сънувам...
Затова през мен денонощно
прониквай, извирай,
със Любовта си
избухвай във мен
и не спирай...
© Татяна Борисова Всички права запазени