2 jul 2024, 15:42

Издигнат 

  Poesía » De amor
156 1 3

Бях паднал, сразен в нозете на света

Пречупен от болка и страдание

Изгубил пътя, смисъла, целта

Потънал в сълзи и ридание

 

Коленичил пътник в прашен кръстопът

Не знаещ свойта бъдеща посока

Бездомник, взел багажа си на гръб

И тръгнал да се бори със живота

 

И в онзи миг, когато дъното ударих

До мен внезапно ти се появи

Лицето ти с треперещи ръце погалих

А ти със длани сълзите изтри

 

Притиснах те в прегръдка силна

Потъвайки дълбоко в твоите очи

Застиналите в мен надежди, чувства

Ти с твоята любов отново възкреси

 

И ето, че сега минават дните мои

В това да те обичам силно до полуда

Мечтаейки завинаги в ръцете твои

Да бъде моя дом, в който да се будя

© Христо Банов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??