banoff
37 el resultado
  301 
Бях паднал, сразен в нозете на света
Пречупен от болка и страдание
Изгубил пътя, смисъла, целта
Потънал в сълзи и ридание
Коленичил пътник в прашен кръстопът ...
  190 
I
Имало едно време
Сивoбелезникав облак дим се издигна към тавана на стаята, преминавайки през необръснатото му лице. Той леко присви кафявите си очи. Вече беше свикнал с всичко това. И дори лекото закашляне, което последва, не можа да отклони вниманието му. В следващия миг нов облак премина през ли ...
  421 
Помниш ли онази късна вечер,
когато прибирахме се у дома,
а Бог в сърцата ни разкриваше,
по пътя бъдещата ни съдба?
Не знам за теб, но аз още помня, ...
  184 
Времето отива си безмилостно, тъй бързо
Че често в него, суетейки се, загубваме по нещо
Което в сетен ден, усещаме се колко ни е скъпо
Но да си го върнем, е вече прекалено късно
Макар с надежда към него да протягаме ръце ...
  172 
Черният воал на нощта бавно се спусна над земята, покривайки я отново със своя мрак. Един по един прозорците на сградите заблещукаха, пропускайки навън жълтеникавата светлина от светнатите в жилищата лампи. Времето и на този ден беше към своя край.
Някак си неусетно, стрелките на часовника бяха набл ...
  407 
Като вечерница, изгряла в черното небе
Осветила си ти пътя на нозете мои
И прегърнала ме здраво с двете си ръце
По пътя на живота с теб ме водиш
Обсипваш ме с целувки даващи живот ...
  437 
Притихнала в нощта до мен.
Тихо сгушила се във прегръдка нежна.
Ти спиш спокойно своя сън.
Докато погледът ми цяла те оглежда.
И в този миг на тишина и нежност. ...
  381 
Дните минават тъй бързо безспир
И животът препуска припряно
Но ето, че в него аз нито за миг
Не спирам да гледам в теб замечтано
И не спирам да чакам, изпълнен с надежда ...
  396 
Може ли един човек да бъде моята вселена
Събрала в себе си безбройни светове
Да бъде всичко от което се нуждая
За да бъде животът ми изпълнен с цветове
Може ли един човек да бъде глътка въздух ...
  1002 
Мъгливо утро, празен град
Денят започва отначало
И своите стъпки правя пак
Оглеждайки се като в огледало
Сърцето нежно ми нашепва ...
  584 
Сънуваш ме, сънувам те и аз
Тихичко във сънищата крачим
Един до друг по дълги друми
Без думи, какво ли тук те значат
Когато усмивка тъй любима ...
  400 
Сърцето лудо бие във гърдите
Отмервайки чрез своя пулс
Минутите, часовете, дните
До поредната ми среща с теб
Когато за пореден път ще те прегърна ...
  532 
Най-страшното в живота си видях
Сълзи в очите на любимата жена
Сглупих и сторих ужасяващ грях
Превръщайки се в причина за това
Те гледаха ме с толкова надежда ...
  504 
По небосвода тъмен, като черна пелерина
Премина бързо ярка падаща звезда
Мигом нещо вътре в мен дълбоко трепна
И бързайки, споделих й своята мечта
Споделих й как копнея с тебе само ...
  1037 
Обичам да усещам твойта близост
И в нея да попивам чудния ти аромат
Да чувам как до мене учестено дишаш
А устните ти по име страстно ме зоват
Обичам да усещам твоите нежни длани ...
  1192 
Казвал ли съм ти, как дълги дни и нощи
Стоял съм загледан в нощното небе
И търсил съм те сред милионите звезди
Мечтаейки за вечност, прекарана със тебе
Казвал ли съм ти, как в полъхващия вятър ...
  488 
Във всеки миг пред очите ми изплува
Картина чудна и със нищо несравнима
Една жена, обвита в тайнствена магия
Гледаща към мен с увереност и сила
Косите й развяти са от пролетния вятър ...
  591 
Сред милионите звезди във небето
Наречена има единствено и само една
Която осветява и ми топли сърцето
Носеща името на моята любима жена
Тя премахва от живота ми мрак и тъма ...
  587 
Знаеш ли, че като въздух си ми нужна
Последна глътка, тъй жадувана, копняна,
без която в миг живота ще загубя,
защото в дробовете друго не остана.
Знаеш ли, че ти караш сърцето ми да бие. ...
  664 
Любов, разпалена от теб в мен бушува
С пламък ярък, буен и неугасим
Който всеки ден сърцето ми изгаря
И разпалва в мене глад неутолим
Глад за повече и повече от тебе ...
  473 
Искам във прегръдката си нежно да те гушна
И да усещам ритъма на твоето сърце
Косите ти прекрасни със целувки да обсипя
Докато преплели пръсти са нашите ръце
Искам нежни думи на ухо да ти шептя ...
  1205 
Животът някак си е празен и самотен
Ако в него нямаш свой любим човек
С който всеки миг на радост да споделяш
А също тези, пълни с болка, трепет и копнеж
Веднъж поел по пътя на живота ...
  522 
Всяка нощ във сънищата мои
Ти идваш като гостенка копняна
Като онази истинска любов
Тъй дълго търсена, мечтана
С тихи стъпки влизаш във ума ми ...
  748 
Ти си жена, която е изгарящ огън
Кълбо от нежност, страст и доброта
Събрала в тъй красивото си тяло
Сила, женственост и красота
Ти си буря от емоции и чувства ...
  680 
Сърцето ми ти караш лудо да пулсира
И във вените кръвта ми да кипи
Всеки ден отново тебе да избирам
И да не спирам да търся твоите очи
За допирът на нежната ти кожа ...
  557 
Всеки път когато те погледна
Сърцето ми забързва своя ритъм
Гърдите ми се повдигат учестено
И в очите ти започвам да се скитам
Обхождам твоите копнежи и мечти ...
  1248 
Две звезди са блеснали на небосвода
Изпълвайки небето с ярка светлина
На сатенената нощ, разкъсват те воала
Изпълвайки сърцето ми със топлина
Две звезди, преобраз на очи копняни ...
  358 
Тъмна нощ се спуска над земята
Обвивайки я с мрачните поли
Покривайки небето с черна сянка
И отнемайки му всичките звезди
Луната плаха, инак пълна с светлина ...
  350 
Огън пламнал е във моето сърце
Разпален от любов неугасима
Подхранван от две протегнати ръце
Обхванали ме във прегръдка силна
И от две очи загледани във моите ...
  563 
Застанал пак, загледан в пъстрите очи
Така красиви и толкова дълбоки
Скрили в себе си и тайни, и мечти
Но също болка, огорчение и вопли
Очи, в които аз обичам да се губя ...
  652 
За мен, ти си една-единствена жена
Сред хилядите други в този свят
Красиво въплъщение на любовта
Предаващо на сивотата пъстър цвят
Ти си кълбо от нежност, чувства и мечти ...
  1477 
Прекрасен ангел, паднал на земята
Облечен във небесна светлина
Решил да се откаже от крилата
За да разнася по земята любовта
Той дълго търсил, борил се и страдал ...
  1313 
Сърцето ми, което бе студено като камък
И обгърнато от снежни ветрове
С годините прекарани сред тях все повече
Покриваше се със дебели ледове
Забравило какво е истинската обич ...
  807 
Нощта бавно се спускаше над земята. Последните лъчи на величественото слънце вече едвам докосваха лицето й. Денят вървеше към своя край. Но това щеше да бъде край, поставящ началото на нещо ново. Ярките и различни по своя размер звезди, вече започваха да изпълват със светлина притъмняващото небе. Пт ...
  853 
В безлунна нощ, догарящ пламък
Хвърля сенки в празната ми стая
Рисувайки със тях картини бледи
Напомнящи за времето на самотата
За онези страшни дни сиротни ...
  1381 
В стаята свещта догаря бавно,
Осветявайки я със последен лъч
След което знам ще дойде мракът
И ще се затворят моите очи
И тази нощ сънят ще ме споходи ...
  647 
Propuestas
: ??:??