Пак сама, потънала в мисли,
под светлината на уличната лампа.
Тъжен град, самотен,
унило сгушил се в мрака.
Такава е нашата любов –
уплашена, грешна и гневна.
Липсваща до безсъние,
душаща до болка, без изход.
Без път, по който да избягаш...
Когато помъча се агонията да пресека,
обезумявам от страх, че това е краят.
Страхът, че те губя, спъва волята ми. ...