15 jul 2022, 18:03  

Изгрев 

  Poesía
544 9 10
Денят дойде в притихналия плаж,
превърнал раковини в ситен пясък,
и чакаше очите ни да кажат
последно сбогом - като птичи крясък.
Но не посмяхме пак да се погледнем.
А пръстите без топлина немеят,
от безнадеждност бяха вкаменени,
не можеха за сбогом да се слеят.
И буца бе заседнала в гърлата -
дали назад, или напред да тръгнем?
Назад - нощта ни дебне за разплата.
Напред - денят реши да се измъкне... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Иванова Todos los derechos reservados

Денят ни призова да го погледнем,
да преживеем тайнствено умиране.
Но вярвахме, че той не е последен,
и времето с това едва ли спира.
Той знае ли, че пак ще съществува? ...
  1399  31 
Propuestas
: ??:??