Jackie151 (Антоанета Иванова)
92 5892
15.07.2022 г., 18:03 ч.  

Изгрев 

  Поезия
495 9 10


Денят дойде в притихналия плаж,
превърнал раковини в ситен пясък,
и чакаше очите ни да кажат
последно сбогом - като птичи крясък.

 

Но не посмяхме пак да се погледнем.
А пръстите без топлина немеят,
от безнадеждност бяха вкаменени,
не можеха за сбогом да се слеят.

 

И буца бе заседнала в гърлата -

дали назад, или напред да тръгнем?
Назад - нощта ни дебне за разплата.
Напред - денят реши да се измъкне...

 

Оставиха ни в нечие безвремие...
Защо раздяла в изгрева се ражда?
Защо очите сведоха се неми,
не смееха да се погледнат даже!

 

Зашо се впи такова отчуждение,
като че ли разделят ни вселени!
Навлязохме в различни измерения,
от огъня с души изпепелени.

 

Денят  роди се в стихналия плаж
и ни плени със своето постоянство.
Надежда бе изгубил да си кажем
последно сбогом -
като вик в пространството!

© Антоанета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Залез
Jackie151 (Антоанета Иванова) Jackie151
Поезия » Любовна
Денят ни призова да го погледнем,
да преживеем тайнствено умиране.
Но вярвахме, че той не е последен,
и времето с това едва ли спира.
Той знае ли, че пак ще съществува? ...
  1299  9  31 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, Деа, Роси, Юлиян и Пепи, че се спряхте при мен. Хубав уикенд на всички!
  • Изгревът е прероден залез
    Красив стих!
  • Драматизъм, но и красота при изразяване на чувствата. Поздравления за творбата, Антоанета!
  • Тъжно...
  • Благодаря, Младен. Животът е многолик и разнообразен, трябва да го изживеем докрай! А времето... приемаме още Времето за истина!
  • Парадоксът е точно в това, че изгревът всъщност е символ на залеза.
    Тази теза е застъпена и в настоящото стихотворение:

    "Оставиха ни в нечие безвремие...
    Защо раздяла в изгрева се ражда?
    Защо очите ни наведоха се неми,
    не смееха да се погледнат даже!"

    Харесва ми чувството на пълноводна тъга, която внушаваш, Антоанета, защото в живота има добри и лоши неща, които в крайна сметка по странен начин се уравновесяват, но тъгата идва от Времето!
  • Наистина е тъга...
    Тони! ❤
  • Следващият път ще се получи. 👍
    А, под публикацията ти виждам свръзката.
  • Извинявайте, опитах се да свържа произведенията, откри ми се свързването, но не предполагах, че ще се публикува отново.
  • Хубав стих! Чувствам тъгата, която тревожи душата ти... някакво предчувствие... нещо недоизказано... Или може би така ми се струва.
Предложения
: ??:??