Изгубих се в море от самота.
На самотен остров аз живея.
Сляпо търся нечия ръка,
защото с миналато се не живее.
Взирам се в нищото, търся
убежище за моята душа.
Дори на острова, покоя не намирам.
Боли, когато дишам и тежи.
Сега подтискам моите сълзи,
ала сърцето разкъсва се на две.
Съдбата зла скъперница,
проклинам я сега.
Свита е моята душа,
от болка заради лъжата.
Вярвала съм не в една,
а в хиляди лъжи.
Само колко малко искам,
да намеря сродната душа.
Не ми обръщай гръб отново,
моя злощастна съдба.
© С. П. Todos los derechos reservados