28 abr 2018, 22:42

Изгубена 

  Poesía » Otra
349 0 0

 

Изгубих се в море от самота.

На самотен остров аз живея.

Сляпо търся нечия ръка,

защото с миналато се не живее.

 

Взирам се в нищото, търся

убежище за моята душа.

Дори на острова, покоя не намирам.

Боли, когато дишам и тежи.

 

Сега подтискам моите сълзи,

ала сърцето разкъсва се на две.

Съдбата зла скъперница,

проклинам я сега.

 

Свита е  моята душа,

от болка заради лъжата.

Вярвала съм не в една,

а в хиляди лъжи.

 

Само  колко малко искам,

да намеря сродната душа.

Не ми обръщай гръб отново,

моя злощастна съдба.

© С. П. Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??