Изгубих се в море от самота.

На самотен остров аз живея.

Сляпо търся нечия ръка,

защото с миналато се не живее.

Взирам се в нищото, търся

убежище за моята душа.

Дори на острова, покоя не намирам.

Боли, когато дишам и тежи.

Сега подтискам моите сълзи,

ала сърцето разкъсва се на две.

Съдбата зла скъперница,

проклинам я сега.

Свита е  моята душа,

от болка заради лъжата.

Вярвала съм не в една,

а в хиляди лъжи.

Само  колко малко искам,

да намеря сродната душа.

Не ми обръщай гръб отново,

моя злощастна съдба.