Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
27 jul 2011, 11:14

Изгубена вяра! 

  Poesía » Filosófica
1271 0 16

* * * * *

 

 

Сетен дъх и... всичко си отива,

в унес литва нечия душа,

потта по дланите изстива,

обръщам гръб и тръгвам си пеша.

Изгарят клади с цвят на кехлибари,

във мен се лутат максими–понятия,

издайнически скрили се в олтарите,

с един замах троша разпятия...

Голготите... не са тегоба.

Нито стръмен път са - пълен с ребуси,

човекът още от утробата

върви по него, за да търси себе си...

И... Господи, дали те има,

и чуваш ли молитвите на болката,

или само си понятие незримо,

превърнало ни... в Богомолки.

Крещи небето, въздухът просвирва,

истината някъде сама

проплаква тихо, после нос навирва

и стихва в твой’та самота...

Молитви! Те до никой не достигат,

душите само хранят се от тях,

И щом... надеждите ти уморено си отидат,

питаш се: Защо живях?...

Последен поглед – черна пръст,

някои не могат да избират,

молитвите са... празни! Дървен кръст!...

Когато синовете ни... умират!

 

* * * * *

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Бях забравила, но ти ми припомни...мъката...
  • Човек и да не изгуби вярата си...пак умира и друг се ражда!Но вярата, предадена на идните поколения прави живота им поносим, хубав и смислен!Хубаво го казвате!
  • Много, много тежко, силно въздействащо стихотворение!!!...
    Най-сетне се появи!
  • всичко е записано във времето...
    и болката и страданието...а Той...
    седи на масата ни от другия край, чува и вижда
    всичко...въпросът е дали ние го чуваме и виждаме..
    Вале, разплакват ме твоите стихове..
    радвам се, че пак сме заедно..
    най-сърдечно..
  • ... има Го ...!!!
    Молитвите ти са чути!
  • ... понякога достигат...
  • Благодаря, че се спряхте отново тук и какзахте каквото имахте за казване. Безкрайно Благодарен!!!! Бяхте мили и снизходителни!
  • Молитви! Те до никой не достигат...

    Финалът оправдава всяка дума на неверие.
    Защото има страдание, което ни кара да се съмняваме във Висшата справеливост.

    Поклон пред мъката ти, Поете!
  • "Изгарят клади с цвят на кехлибари,

    във мен се лутат максими–понятия,

    издайнически скрили се в олтарите,

    с един замах троша разпятия..."

    Горчиво,като вино-(много повече)
    дори отровата на вкус е по-добра ...
    Когато изходът показва безизходица
    тя вярата писмо е по вода...


  • +++++++++++++
  • с молитви, или без, ние просто сме шепа пръст, братле...
    и трябва да има някой като тебе да ни го напомня непрекъснато, защото се забравя!

    поздравления!!!
  • Силно...
  • Не съм те засичала отдавна, но днес сме почти на една вълна. Ако бях го прочела преди месец, вероятно щях да доразвия последния си стих. Сега ми стои семпло след прочита на твоя... С всичко това искам да кажа само, че стиха ти е въздействащ и силен.
  • Винаги си писал много човешки и въздействащо, Вальо... ***
  • ...
  • и тук ще помълча...
Propuestas
: ??:??