* * * * *
Сетен дъх и... всичко си отива,
в унес литва нечия душа,
потта по дланите изстива,
обръщам гръб и тръгвам си пеша.
Изгарят клади с цвят на кехлибари,
във мен се лутат максими–понятия,
издайнически скрили се в олтарите,
с един замах троша разпятия...
Голготите... не са тегоба.
Нито стръмен път са - пълен с ребуси,
човекът още от утробата ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация