Изгубени...

10 oct 2018, 21:12

Poesía

248 0 0

И пак онази мисъл...

Мисъл, а във нея ти

ти и онова отричане,

което търси своя детски смисъл,

търси смисъл и едно обичане,

обичане изгубено по пътя.

Бащите явно някой път се губят,

а пътищата някой път са стръмни.

Понякога децата също се изгубват,

а мислите им стават много тъмни.

А тъмното понякога ги плаши,

с чудовищата трудно се сражават

и непосилно е сами от тях да се спасяват.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.