10.10.2018 г., 21:12 ч.

Изгубени... 

  Поезия
256 0 0

И пак онази мисъл...

Мисъл, а във нея ти

ти и онова отричане,

което търси своя детски смисъл,

търси смисъл и едно обичане,

обичане изгубено по пътя.

Бащите явно някой път се губят,

а пътищата някой път са стръмни.

Понякога децата също се изгубват,

а мислите им стават много тъмни.

А тъмното понякога ги плаши,

с чудовищата трудно се сражават

и непосилно е сами от тях да се спасяват.

© Михи Радкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??