Книгата изхвърлена е птица без крила,
до кофата за смет стой тя самотна.
Останала в нея е само на поета душа
а тя белее' се някак тъжна и сиротна.
А автора я гледа тъжен от небето,
и сълзите капят от неговото лице.
И боли го, а казват не боляло сърцето
и душата му тъжи, душата на дете.
А вятърът разтваря страниците и с тъга,
и заблестяват от там буквите красиви.
Луната свети му със своята светлина,
звездите прелистват страниците с усмивка. ...