valcanyon (Валентин Миленов)
787 1822
22.06.2022 г., 22:31 ч.

Изхвърлената книга 

  Поезия » Философска, Гражданска
366 0 6

              Изхвърлената книга

 

 

Книгата изхвърлена е птица без крила,

до кофата за смет стой тя самотна.

Останала в нея е само на поета душа

а тя белее' се някак тъжна и сиротна.

 

А автора я гледа тъжен от небето,

и сълзите капят от неговото лице.

И боли го, а казват не боляло сърцето

и душата му тъжи, душата на дете.

 

А вятърът разтваря страниците и с тъга,

и заблестяват от там буквите красиви.

Луната свети му със своята светлина,

звездите прелистват страниците с усмивка.

 

Наведе се над нея едно малко мило дете,

едно момченце мъничко с добро сърце.

-Прочети ми мамо моля книжката сега.

И майката я пое с усмивка и с много тъга!

 

 

 

© Валентин Миленов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??