Изкуство

29 mar 2008, 13:51

Poesía » Otra

693 0 4

Разбери!

Не искам да

водя тази война.

Уморена съм и

не мога да реша -

кого повече мразя,

себе си или тебе...

Сега.

Ти се постара

да се вкаменя,

като статуя.

Да онемея, като

портрета отсреща

на стената.

Взе гласа ми

и го превърна в музика.

Само нощите танцувахме

заедно...

Е, да - сега съм

висша форма

на изкуство, но

изгубих всяко

свое чувство.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Zoraman (Андреа Аламанчева)

2010-12-30T05:12:37+02:00

Клише,клише-но лично изстрадано от автора!Освен това,нали все търсите рими...Уф...Не може да ви се угоди на Вас поетите! :Р
пинда.св (Стоян Владов)

2008-03-30T00:44:07+02:00

С риск да се повторя страшно много задобряваш!Поздрави!
zlati_ival (Златка Вълкова)

2008-03-29T14:24:45+02:00

Допадна ми идеята ти, Зори, но финала звучи като дълго използвано клише! Искрено ти го казвам.
darisss (Дарина Шопова)

2008-03-29T14:05:08+02:00

Хареса ми