Разбери!
Не искам да
водя тази война.
Уморена съм и
не мога да реша -
кого повече мразя,
себе си или тебе...
Сега.
Ти се постара
да се вкаменя,
като статуя.
Да онемея, като
портрета отсреща
на стената.
Взе гласа ми
и го превърна в музика.
Само нощите танцувахме
заедно...
Е, да - сега съм
висша форма
на изкуство, но
изгубих всяко
свое чувство.
© Зорница Аламанчева Всички права запазени