29.03.2008 г., 13:51 ч.

Изкуство 

  Поезия » Друга
633 0 4

Разбери!

Не искам да

водя тази война.

Уморена съм и

не мога да реша -

кого повече мразя,

себе си или тебе...

Сега.

Ти се постара

да се вкаменя,

като статуя.

Да онемея, като

портрета отсреща

на стената.

Взе гласа ми

и го превърна в музика.

Само нощите танцувахме

заедно...

Е, да - сега съм

висша форма

на изкуство, но

изгубих всяко

свое чувство.

© Зорница Аламанчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??