Изливаш се(ЈоаnnaVas&Cefules)

15 sept 2005, 20:13

Poesía

726 0 2

Ти избликаш от камък
и от морската сол,
от бездънните ями
и мрамора гол,
от стъкла и от перли
от обветрен анфас,
на пустини горели
пепелени от страст,
от костилки от Едем,
и от кости на лъв,
от безредни идеи,
преди изблика пръв,
от скали
и бетони,
от щърбатият риф,
на сурвови закони,
ти си извор щастлив...

Този извор е жив
и по капка се стича,
върху лист,
като стих,
като прилив незнаен
над далечни земи
по които вървели
сме с разкрити души
и над себе си спрели
като дъх сме
в стрепта на живот
непонятен
С красота в красотата
сме белязани
знаци,
йероглифи дълбани
по скали очертани
с ореол на съдбатата
Кой е казал,
че щастие няма...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

cefules (Стефан Кръстев)

2005-09-16T17:57:42+03:00

Красотата отвъд себе си, твори Себе си
и се вселява в Себе си и става плът,
и бива разпъвана,
и възкръсва за да изпълни пророчеството,
тя не е симетрията, а нейното нарушение,
тя не е правдивостта, а обаянието й,
тя не е и истината, но прави истината приемлива,
тя не е обективна, дори понякога е себична,
но е невъзможна да се запази без да се сподели,
понякога е агресивна,
често е тревожна,
трудна е за възприемане,
обречена е,
кърви и страда,
не е на конкурси за красота,
защото тя е оценката на своите оценки и е над всяка оценка,
не може да бъде експлотирана, защото красотата е върховният експлотатор,
експлотацията само я опорочава,
а опорочена красота престава да бъде себе си,
тя е бобово зърно
в трюм на кораб,
няколко капки солена вода и корпусът се пръска,
кибрит в ръката на дете е,
седем демона по езика ни, най-малко,
но колко ли са повече ангелите,
след като все пак, тя, ни вещае рая.
Fabiana (Галя Николова)

2005-09-16T08:49:55+03:00

Има щастие стига да умеем да го открием. Красиво, красота в красотата!
Поздравления!