cefules (Стефан Кръстев)
143 67
15.09.2005 г., 20:13 ч.

Изливаш се(ЈоаnnaVas&Cefules) 

  Поезия
702 0 2
Ти избликаш от камък
и от морската сол,
от бездънните ями
и мрамора гол,
от стъкла и от перли
от обветрен анфас,
на пустини горели
пепелени от страст,
от костилки от Едем,
и от кости на лъв,
от безредни идеи,
преди изблика пръв,
от скали
и бетони,
от щърбатият риф,
на сурвови закони,
ти си извор щастлив...

Този извор е жив
и по капка се стича,
върху лист,
като стих,
като прилив незнаен
над далечни земи
по които вървели
сме с разкрити души
и над себе си спрели
като дъх сме
в стрепта на живот
непонятен
С красота в красотата
сме белязани
знаци,
йероглифи дълбани
по скали очертани
с ореол на съдбатата
Кой е казал,
че щастие няма...

© Стефан Кръстев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красотата отвъд себе си, твори Себе си
    и се вселява в Себе си и става плът,
    и бива разпъвана,
    и възкръсва за да изпълни пророчеството,
    тя не е симетрията, а нейното нарушение,
    тя не е правдивостта, а обаянието й,
    тя не е и истината, но прави истината приемлива,
    тя не е обективна, дори понякога е себична,
    но е невъзможна да се запази без да се сподели,
    понякога е агресивна,
    често е тревожна,
    трудна е за възприемане,
    обречена е,
    кърви и страда,
    не е на конкурси за красота,
    защото тя е оценката на своите оценки и е над всяка оценка,
    не може да бъде експлотирана, защото красотата е върховният експлотатор,
    експлотацията само я опорочава,
    а опорочена красота престава да бъде себе си,
    тя е бобово зърно
    в трюм на кораб,
    няколко капки солена вода и корпусът се пръска,
    кибрит в ръката на дете е,
    седем демона по езика ни, най-малко,
    но колко ли са повече ангелите,
    след като все пак, тя, ни вещае рая.
  • Има щастие стига да умеем да го открием. Красиво, красота в красотата!
    Поздравления!
Предложения
: ??:??