Понесох се с мелодия и ритъм.
Очите прелъстих, отчупих блян.
Косите ѝ разплетох, без да питам
защо ли ме наричат Дон Жуан.
Поканих я на среща с увертюра
и думи тъй шаблонни в този ден.
Роди се безпогрешна авантюра.
Не чух словата: „Махай се, кретен“.
Облякох си сърце от теменужки.
Снагата промених с ръка-елмаз.
Дали е взела ро̀тата от дружки?
Нима до парка нужен е компас? ...