Измислях ли те в нощите безсънни,
подпряла длан на клюмнала глава,
или те досънувах в сънищата бели,
надянала през рамо сините крила.
Реалното е вече тъй невероятно.
Мечтаното просъска и умря...
А недосънуваното клюмнало във мене,
от жажда не дочака пролетта...
От бялото на зимните си дрехи
изплетох топлото на парещи слова,
а вярността, изгубена навеки,
от залеза измолва светлина. ...