Измислях ли те в нощите безсънни, подпряла длан на клюмнала глава, или те досънувах в сънищата бели, надянала през рамо сините крила. Реалното е вече тъй невероятно. Мечтаното просъска и умря... А недосънуваното клюмнало във мене, от жажда не дочака пролетта... От бялото на зимните си дрехи изплетох топлото на парещи слова, а вярността, изгубена навеки, от залеза измолва светлина. Кому са нужни вече сиви нощи, щом моята луна звезди краде? Проядена от своите надежди, душата ми не търси светове. Измислила съм те, или сънувала, кому са нужни тез лъжи безброй... Теб няма те, Любов неизмерима. Изтече през сърцето ми в порой...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
душата ми не търси светове...
!!!...