Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
9 ago 2021, 13:13  

Измолих те! 

  Poesía » De amor
236 0 7

Измолих те. Не питай с устни как слепих,
фотоните от мрак разбити на Всемира.
Изписах небесата, нощни – всеки стих,
една звезда, що закарфичена умира.

 

Боля до смърт, но ето – някак преживях,
 в хербария на Господ – задушлив и тесен.
Сега си тук. Ще бъда тази, що не бях –
не бях ти пролет – ще ти бъда късна есен.

 

В душата ти ще съм отдавна чакан дъжд,
по сиви стрехи ще навържа сто хвърчила.
Подай ръка и знай, че литнеш ли веднъж...
Измолих те! И нека пак да съм сгрешила!

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??