Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
9.08.2021 г., 13:13 ч.  

Измолих те! 

  Поезия » Любовна
237 0 7

Измолих те. Не питай с устни как слепих,
фотоните от мрак разбити на Всемира.
Изписах небесата, нощни – всеки стих,
една звезда, що закарфичена умира.

 

Боля до смърт, но ето – някак преживях,
 в хербария на Господ – задушлив и тесен.
Сега си тук. Ще бъда тази, що не бях –
не бях ти пролет – ще ти бъда късна есен.

 

В душата ти ще съм отдавна чакан дъжд,
по сиви стрехи ще навържа сто хвърчила.
Подай ръка и знай, че литнеш ли веднъж...
Измолих те! И нека пак да съм сгрешила!

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??