2 feb 2022, 9:42

Изповед на един отчаян Приам 

  Poesía
320 0 3

Колко нощи си мислих за теб.
Колко нощи душата се скита.
Аз съм тих и усмихнат наглед.
Аз се движа в спокойния ритъм.

Колко нощи те мислих? Не знам.
Аз затворих сърцето в коруба.
Аз те търсих – отчаян Приам,
завладян от любов по Хекуба.

Аз ударих Луната с тъга
и Луната заплака: „Боли ме!“.
Ти си просто лъжовна жена.
Днес тъгата до пепел гори ме.

Забрави, че душата е храм.
Днес душата е друга и груба.
Аз съм просто отчаян Приам,
попилян от любов по Хекуба...

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??